Всеки смята, че всичко му е позволено. Няма пречки и спирачки да се поставят от всекиго пиеси и автори, които са крайъгълен камък, изпитание за твореца. Не само това, всеки може да играе всяка роля, и там паднаха ограниченията. Претенциите към собствените възможности се свеждат до минимум. Мисля, че тук някъде се бърка. Усилието, знанието, ако щете признанието се свеждат до нула. Това е по-скоро прикритие на немощта и невежеството. Напомня ми на вица: "Можеш ли да свириш на пиано?" - "Не знам, не съм опитвал!".
За съжаление, това не е само в театъра. Задължителните прегради на нравствеността трябва да определят поведението. Без тези вътрешни спирачки, човек няма да усети кога ще се доближи и ще даде път на животинското в себе си. Животинското значи престъпното...
За сега всички приказваме на празни обороти, защото не сме превърнали желанията си в лично задължение, в промяна, която да ни засяга. Да, не предполагах, че парите ще ни изядат и ще унищожат добротата в нас. Тези яки вратове, разплути туловища, в тази уж бедна страна, а тя е бедна, говорят за болестни състояния. Ние трябва, ние сме длъжни да се лекуваме!
- Професор Гриша Островски
Програма Септември
09
12
13
14
21
22
25
27
Програма Октомври
07
18
19
23
