В игралният филм „Земята на розите“,  чрез комедийни похвати се засягат наболели социални теми, като децата със синдром на Даун и аутизъм. Обръща се внимание на децата от Центровете за настаняване от семеен тип и домашното насилие. 

Преплитат се няколко житейски истории, които повеждат из дебрите на човешките съдби.

Разказва се историята на Роза, майка на десет годишно момиченце, която живее с дъщеря си в кризисен център. Момичето си мечтае някой ден да отиде на море. Бащата на детето обикаля около центъра и е много харизматичен. Създава се впечатление чрез кадрите, че той се е държал добре с тях. Показваме в началото неговата гледна точка. След кулминацията показваме гледната точка на детето. 

Веско е момче със синдрома на Даун. Той е на 18 години и твърди, че има най- много опит от всички деца и във всичко...Той случайно открива, че детето- Ники успокоява аутистичните кризи  и се чувства щастливо, само когато слуша музика и танцува . Иво е баща на Ники. Той не иска да приеме, че синът му е аутист. След поредното скарване със съпругата му се случва инцидент и детето е отнето от социалните. Бащата– Иво, който не спира да стачкува самостоятелно пред центъра, пресъздаден по комедийно- драматичен начин, който ни кара да се посмеем, но и да се замислим. Една шведска двойка осиновява Ники.

Има множество комедийни персонажи от центъра за настаняване като Калоян, който мечтае да стане инфлуенсър без особен успех. Веско- момчето със синдрома на Даун, който винаги е готов да даде съвет, но дали е правилен или намясто, това е друг въпрос...

Бащата ще успее ли да си върне сина? Момиченцето ще отиде ли някога на море? Момченцето ще танцува ли някога? Калоян ще направи ли видео, което да има милиони гледания? Веско ще даде ли съвет, който да се окаже правилен? 

Във филма вземат дейно участие както като актьори, така и зад кадър деца от центъра за настаняване от семеен тип и дневният център за деца с увреждания.

Моноспектакъла „ЛЮБОВТА НЕ МОЖЕ ПРОСТО ДА ОТМИНЕ“ на Симеон Владов представя мистичната сила на любовта и влиянието й върху времето.

Когато Симеон разказва любовната история, времето не само спира, но дори се връща назад. Неговата изключителна актьорска изява във взаимодействие със сценария и режисурата на Радослав Гизгинджиев създават магично преживяване.

Сюжетът на моноспектакъла пренася гледателите в свят на носталгия и любов, където спомените оживяват, а чувствата подмладяват. Отричайки любовта, главният герой се изправя срещу времето и опровергава собствените си отрицания.

В приятната театрална обстановка, съчетана с атмосферата на чаша вино, моноспектакълът обещава да ви потопи в приятни спомени и размисли, които често остават зад гърба поради забързания ежедневен ритъм.

Не пропускайте този уникален театрален опит, който не само ще ви забавлява, но и ще ви вдъхнови да цените силата на любовта и нейното вълнуващо влияние върху нашите животи.

Със закупуването на билет ставата част от кампанията за децата със синдром на Даун и Аутизъм и на децата от Центровете за настаняване от семеен тип и домашното насилие!